Wallander

Валандер е британски телевизионен сериал,адаптиран по романите на швеския автор Хенинг Манкел.Всяка серия е една отделна негова книга.Сюжета се върти около различни заплетени убйства с който се заема инспектор Кърт Валндер.Той е на възраст,има диабет и приема всеки случай лично,за толкова години все още не може да свикне с насилието на което става свидетел.За всеотдайноста си заплаща с лични си живот,някога женен сега е разведен и не може да продължи напред.Баща му е художник който през живота си рисува около 7000 пъти един и същи пейзаж,той така и не разбира защо Кърт е избрал да стане полицай.Сериала е гениален във визуално отношение.Идеята е да се пресъздаде швеция и се справят страхотно с разликата ,е се говори на английски,атмосферата е завладяваша.Случаите винаги са необичайни ,заплетени и интересни.
Том Хидълстън -Локи от Тор играе един откровенно дразнещ полицай от екипа и има ужасни руси къдрични,а като потърся нещо за сериала ми излизат само негови снимки.
Открих че 3 от книгите са превдедни на български,но вече трудно се намират.

житейски факти

2 безотказни начина да завържеш не много трайни приятелства в университетски условия.
Първи кутия skittles на стратегическо място и втори тъпо списание без значение какво, НО много важно,с хороскоп.Всеки преди да пойска което и да е от двете,може да си направи труда да попита някой как се казваш,а може и да не пита,може да каже само "Хеи може ли да разгледам списанието" което значи,че ти ще си последния човек който ще го прочете.И двата метода са от наблюдение в полеви условия,тъйче може да се каже,че работят безотказно.


Skittles в червената кутия са по хибави.

GO Misha

Твърде много време

Сутрин е,часът е 12:57 PM сърбам си кафенце от чашатас тъпите овце,което го прави още по- хубаво нещо,то не е истинско кафе,защото е 3В1,но такова пия,освен когато Д. ми прави тя има много специално отношение към кафето,крайния резултат е произведение на изкуството придружено с ритуал на зяпане в устата и поглед "ХАРЕСА ЛИ ТИ А...А....А...." (Д.твърди,че погледа всъщност значел"По-добре да ти хареса,защото ме мързи да правя ново")И така от няколко дни съм дежурна всеки следобед на магазина,което означава че имам около 30 минути да се облека и да избягвам да си поглеждам косата в огледалото.И трудната част да си намеря книга,вече съм на по едно парче дневано.
Миналата седмица бях на.
"Гробищен свят"-Клифърд Саймък,не я препоръчвам,не намерих никакъв смисъл за когото и да е в написването и,може да се мине с първите 20 страници и последните 5,като посредата спокойно да се прехвърли.
"Летище"-Артър Хейли-хубава книга много увлекателна,но на места е абсолютна енциклопедия за самолети,чесно автора се е увлякъл.
"Тайнственият тиръгълник"-сборник разкази на различни автори с основна тематика морето,от който не съм запомнила нито един.
"Отново и отново"-Клифърд Саймък-тази по-става,милия главен герои всички само го използват но тои не знае и затова не страда много.
Тук приключваме с издателство "Галактика" за миналата седмица,което обяснява защо книгите се четат за ден,сладък джобен формат са,повечето са преиздаде и струват по12 лева,а тези специално са копувани от кашони с надпис 0.50 стотинки.
"Невидими изчадия"-Чък Паланюк-тук става въпрос за красотата,пак имаме пожар и нараняване,прекалено много случайности и някой моменти който трябваше да са груби и да ме шокират,но аз не се шокирам много-много.Все пак радвам се че този път си я купих преди да се изчерпи тиражът.
Седмица втора:
"Задачата"-Петер Жолдош-тъпичка книга не става и за един прочит.
"Присвояване на самоличност"Боало-Нарсьожак-един пич решил за удоволствие да вземе героите на най-известните автори на криминални романи,и да си напише свои разкази с тях,в книгата имаме Шерлок Холмс,Еркюл Поаро,комисар Мегре и Арсен Люпен.разбирасе нищо общо с майсторството на истинските автори.
"Гръмна гръм" разкази от Рей Бредбъри
"Фабрика за абсолют"-Карел Чапек,добре написана лесн за четне.
Равносметката е че минах всичко кеото имахме на издателство Галактика и което не бях прочела досега.

Киноложка изложба

Можеше и да е по-зле,предполагам.Крепя се на тезата,че винаги може да е по-зле,самоче не си даваш представа,защото си потънал в сега,а не в завбъдеще.Мразех въздишащи хора и такива който си подсвиркват или си тананикат,едните сякаш нещо много тежко им се е стоварило на плещите,а другите са от друг щастлив свят далеч от нашия.Сега домен седеше един подсвиркващ.Оглеждаше се наоколо с интерес и предположих,че може да не пътува често с автобус и затова сега да му е някак превъзбудено.На спирката като погледнах да видя колко е часът,забелязах уникално зле облеченето девойче,което подминах по-рано през деня.Това често се случваше да размина някой,който да ми направи впечатление и после да разбера,че сме от един град.Веднъж имаше една жена с торба курабойки "Добре-казах аз на Д.-аз ги грабвам и бягаме" "УУУ курабйки".После със същата жена чакахме една до друга за автобуса.Друг път едно момче за което доста спорихме дали е момче,пратих sms на К. "Няма да повярваш с кой чакам на спирката" това ме накара да повярвам,че всеки луд е от моя град.

2011

Цял месец почти мина от шибаната 2011,скапана година ще е ей.Забравих си адреса на блока не всеки може да се случи,но на мен е по-вероятно.И така да видим преглед на съдържанието, заверки,изпити,домашно изгнание,едно погребение,няколко самоунищожителни критики и една печена тиква,второ прецакване от първа степен и никакви цели.Сега не мога да се сетя за нищо повече,но от месеца има още колко...4 дни напълно достатъчно,един от тях е и неделя.
Една песен за настроение за да не се получи нещо депресиран пост.