понеделник, 24 юни 2013 г.

GANTZ-the end




Е това беше значи.10 години свършиха в 31 страници.Дали съм удовлетворена ХИЧ.Имам предвид Gantz винаги е била манга за кръв,черва и извънземни,но основно да страдат главните герой,но някъде там между 10-тия и 20-тия том се появи Тае-чан и Куроно взе че се влюби в това добро,абсолютно обикновенно момиче,и изеднъж стана една от най-добрите любовни исотий която съм чела в манга.Куроно започна да има за какво да се бори и стана най добрият играч.И така края,главният извънземен е мъртъв(Разбирасе това го свърши Куроно,не беше по силите на никой друг) земята е спасена и закапак извънземните решиха да разружаш собствения си кораб.Целия свят гледаше със затаен дъх,дори и ултра силните вампири,който просто нямаха никъква роля в спасяването на света,а стояха и гледаха отсрани като обикновенните хора.Мангата завършва с това как Куроно пада в прегръдките на Тае-чан,а Като на малкото си братче.Те оцеляха през цялата манга и спасиха земята и тъй като това беше и самото предназначение на Gantz няма други обяснения какво става след това.Щеше ми се да има поне няколко страници,даречем след 3 месеца или нещо такова,където да се покаже какво се случва с оцелелите поне от тим Токио.предполагам че ще има бякъква страшна траурна церемония за Рейка,бащата на Куроно ще му се извини.Но както и да е Щастлив край дами и господа,но самият факт че е КРАЯТ не ме прави осбенно щастлива.



вторник, 11 юни 2013 г.

Locke & Key




Това е един дяволски добър комиск на всички нива,история,арт,герой-самият факт,че никой от тях,не ме е издразнил през всичките 35 броя е показателен.Въобще нямам за какво да се хвана,а а това рядко се случва. Много спойлери.
Главата на семейство Лок бива брутално убит,от двама пънакри и семейството в опита си да обърне нова страница,се мести в семейното имение Кейхаус.Семейство Лок в моемнта наброява 5-ма члена.Тайлър най-големият брат,убил единия от нападателите на баща си,се опитва да се затрупа с работа,за да спре да мисли и да заглуши съвеста си.Кинси по-малката му сестра,която също е разкъсвана от спомена за събитията,и вината,че не се е опитала да помогне,и най-малкото братче Бойд (Bode)който честно казано в началото е единственият здравомислещ в къщата.Тяхната майка Нина която се пропива от мъка,и чичо им Дънкан по-малкия брат на баща им са обитателите на имението Кейхаус.Скоро след тяхното прсистигане,Бойд започва да открива интересни ключове.След като намира първия и изпробва всички места в къщата,за да види къде ще пастне, открива вратата на призраците.Всеки който премине през нея става призрак,а когато премине обратно се връща в тялото си.Малкото момче се опитва да каже на брат си и сетра си за това,но никой не му вярва.Започва да чува и гласове от кладенеца в градината но и за това никой не му вярва.Едновременно с това вторият нападател,успява да избяга с помоща на гласа от водата,който е същия с онзи от  калденеца и отива да намери останалите от семейство Лок,защото гласът му е обещал нов живот.Това в първите 6 броя.

Добре така цялата къща е пълна с ключове за много специални ключалки,има ключ който буквално отваря главата на всеки който го държи и може да извадиш спомените си.Ключ за вратата където можеш да се преобразиш в животно или за смяна на пола,или за стария часовник ,който може да те върне назад във времето,но само като наблюдател,ключ за стаята с короната с която можеш да управляваш сенките,или за музикалната кутия,която контролира умове, НО най важният от всички ключове е ключът Омега.ТОй е за врата която не бива да бъде отваряна никога.
ПО време на гражданската война отряд от колониални партизани се крие в една пещера на брега на морето в близост до имението Кейхаус,те първи се натъкват на вратата,не че са искали да я отварят,но тя се е открехнала,и гледката се оакза лмого омайваща докато не осъзанеш че си обалдан от демон който сика да нахлуе в нашия свят..Самите демони обаче се нуждаят от човек, за да преминат,защото в собствената си форма в нашия свят се превръщат вчерен метал,  именно и от този метал са направени и вълшебните ключове.Бащата на Тайлър,Кенси и Бойд е вторият,който отваря вратата,надявайки се да намери още метал с който да напарви други ключове,защото всеки над 18 забравя за ключовете(оказава се че има парвила за да не бъде злопотребвано с ключовете за начало огат да бъдет открити само от деца и всеки по голмя от 18 дори и да ги е използвал забравя за тях).И така той слиза в пещерата с най добрите си приятели и разбирасе,един от тях бива обладан,от където и тръгват всички неприятности на смейство Лок.




Лошият е много лош,беше най-добрият им приятел в продължение на 20 броя ,почти всичките му планове поне досега са успешни.Има още много герои,кой от кой по-колоритен.Радвам се, че разбрах за него,когато вече бяха излязли повечето броеве,все пак е от 2009 (но продължава да излиза,поредицата е разделена на глави от по 6 броя) като чак в брой първи от 2011 получаваме някъкво разяснение,какви са тези ключове от къде идват и защо Лошият е толкова лош и мотивиран,той разбирасе е най-очарователния  в комикса,като дори не остава един пол през цялата поредица.

четвъртък, 6 юни 2013 г.

Stoker



Очаквах толкова много от Stoker,защото името на Park Chan-wook е замесено във филма. Естествено говоря за неговата "Vengeance Trilogy",но се оказа,че атмосверата,която можеш да постигнеш с корейски актьори и американските е съвсем различна,нямам представа защо.Това е първият му изцяло английски филм.
Сюжета:Бащата на Индия катастрофира и умира на 18-тия и рожден ден,на погребението му се появява по-малкият му брат,за който никой нищо не знае и остава да живее с нея и майка и.
Филма е бавен,нахакан със символика и красиви кадри,опитът за брутални сцени,който да си контрастирът според мен не е много добър,защото те са също така плавни.Хората се скъсват да коментират,какво произведение на изкуството е,аз оставам със смесени чувства.
От самото начало си личи,че Индия е психопат,колкото и да се опитват да я изкарат страдаща,неразбрана млада дама,щеше да е изненада ако всъщност беше добрия герой във филма,колкото до лудия и чичо,пристига от никъде никой не го е чувал или виждал,постоянно се върти около нея,камерата превръща и най обикновенната ситуация в странна изкривена картина, карайки те да се чувтваш неудобно,че гледаш,сякаш се случва нещо нередно,а всъщност няма такова,с една дума чудиш се кога аджеба чичо Чарли ще скочи на младата си племенница,и се чувстваш лош човек че си го мислиш.Опитът да изкарат маиката на Индия,Евелин разгонена богата кучка според мен също не беше сполучлив.Тя няма никъква връзка с дъщеря си,и чувтва че му има нещо на това дете.Бащата също е знаел и се е опитвал да и помогне,както бащата на Декстър му е помагал,водейки я на лов,най-малко 4 пъти се споменава колко често са ходили на лов заедно.Явно от малка е видял нещо,което му е напомнило на лудият му брат,затворен в лудница,затова че е убил най-малкият член от семейството,заравяйки го в пясъчника,и то на ранна детска възраст от олколо 6г.Когато Индия разбира за това,а и за останалите ,икономката,лелята дошла да ги предупреди или момчето което се опита да я изнасили,но чичо Чарли беше така мил да го задушио с колана си,на нея и грам не и дреме.Той и подарява обувки за големи момичета и тя изчаква удобния момент да го убие,вместо да съобще в полицията.И въобще не го прави,защото той е на път да удуши майка и,ясно е че не и пука за нея.По скоро,заради баща си,защото когато той се е опитал да отпрати Чарли надалеч от смейството си,главно от Индия,той го е убил. В края на филма Индия плъзва по света като зараза.Не знам колко време ще им трябва да я хванат с такива лекомислени убийства.
Най многоми харесаха думите на  Евелин към дъщеря и към края на филма.

You know, I’ve often wondered why it is we have children in the first place. And the conclusion I’ve come to is…at some point in our lives we realize things are, they’re screwed up beyond repair. So we decide to start again and wipe the slate clean, start afresh. And we have children, little carbon copies we can turn to and say, ‘You will do what I could not. You will succeed where I have failed.’ Because we want someone to get it right this time. But not me. Personally speaking, I can’t wait to watch life tear you apart.