Корейска драма за извратени престъпления,с които може да се справи само новосъздадения отряд ДЕСЕТ.Отрядът разбирасе се захваща само със специални случаи,защото самият той е от специални хора.Бялата отровна змия,детектив с опит надвишаващ 25 години,той е старчето в екипа,изглежда като провинциален полицай,но е наблюдателен последователен и явно,много странно за останалата част от полицаите в кореа, УМЕН,милия не се отказва в опитите си да си намери жена и да се ожени най-сетне.На следващо място е Чудовището което лови чудовища,професор по криминология и изучил престъпната природа на психопатите,самият той малко психо,оглавява екипа с хладнокравие каращо останалите през цялото време да не знаят какво си мислиили или "що ги върши пък сега",изградил стена между себе си и останалите което ще рече всякъкви човешки взаимоотношения,изненада в миналото му има тъмна тайна.Момичето в екипа е Детектора на лъжата,много приятно момиче обожаващо да лепи шарени лисчета навсякъде.Изучила психология тя разпознава по езика на тялото когато някой лъже или казва истината,самата тя има доста силна интуйция за връзките между сибиятия и хора,няма проблеми с ровенето в лични вещи и проникването в чужди домове.И накрая Момчето за всичко,той е просто нормален полицай на който всеки задава задачи като,иди и вземи информация от съседния отдел,с който не сме в добри отношения или събери отряд момчета за бързо региране,или претърси тая нива на тоя 40 градусов пек.Но малкия кльощав сладур не се оплаква.
Самите им случай са от онези,които началника на полицията не знае къде да дене,първи епизод беше от 2 часа заплетена история,която събра всички заедно,въпреки че разследваха 3 различни неща.Корейските фими и сериали много се различават от това което съм свикнала да виждам в американското кино.Тук героите не реагират предвидиливо,не можеш да кажеш какво ще стане до края на епизода,ако изтървеш важен поглед може дори да не разбереш какво се е случило.Корейците обичат драмата напарво са пристръстени към нея,не може нещо да има само щастлив край или факта, че си главен герой въобще не означава,че е напално ясно,че ще оцелееш до края не епизода.Защото преди всичко геройте в корейското кино са хора,а за хората е характерно да страдат,да се променят,понякога да са слаби,но най вече много пластови и пълнокръвни.
Музиката още един плюс на сериала.
ЗАЩО ми давате такъв отворен край на първи сезон,когато няма кой да преведе втори.
