Мистър Кинг най-сетне е взел присърце приказката,че и на телефонния указател да се подпише пак ще се продава. Станало му е ясно,че книгите му не трябва да са интересни,добре написани или със особено богат сюжет. Добре де с добре написани се изсилих все пак точно писането човека си го умее.Но предсказуем сюжет от Кинг не е нещо което очаквам,а точно това имаме в "Джойленд", "Доктор Сън" и "Мистър Мерцедес". Тези книги са писани на бройка и на грамаж като "Торба с кости","Думи Ки" или "Романът на Лизи". Сюжета се върти около постоянно повтаряне на едни и същи неща.
"Джойленд" е леко четиво,меланхолично,за първата любов на някакъв наивник,която не е спала с него и накрая го зарязала с писмо, и тъй като от това сюжет не става имаме един увеселителен парк с един призрак в него.Не очаквайте обаче колоритни персонажи или особена развръзка.Сюжета си тече като бавна рекичка и всеки герой си има някаква роля,и се държи точно както очакваш от него,затова и края е предсказуем,а до него и всичко останало което се случва.
"Доктор Сън"уж продължението на "Сияние", малкия Дани е пораснал,алкохолизирал се е като баща си, стига дъното,попада в град където всеки,които среща се юрва да му помага отново да си стъпи на краката,да без реално да го познават. Някъде на 5-тата година започва да получава факсове от хлапе от другия град,дарено с озарение, много по-силно от неговото.А на света необезпокоявано се разхождат с 60 километра в час ,с кемпъри и каравани енергийни вампири,който издирват хлапета с озарение,за да могат да ги одерат живи и да изконсумират магическото в тях или каквото се пада,че е тази дарба.Така те са силни,могъщи,адски богати, бродят на земята от 1000 години,НО ужасно лесно умряха.На главните герой им беше като разходка в парка да ги убият и да се приберат кой от където е,никакви затруднения, никой не пострада.
"Мистър Мерцедес"-е тук вече се осра, сериозно нямаше нещо герой или ситуация в тази книга което да ми хареса.Застаряващо,надебеляващо ченге,един негов млад помощник полугении по описание, една олигофренясала нестабилна психарка (звучи по добре отколкото го изкарвам) и един убиец с едипов комплекс, който през цялото време повтаряше,че е убил малкото си братче и очаквах поне да му беше сцепил черепа с лопата.Ще има още 2 книги със същата пасмина.Надявам се в книга две,ченгето да е умряло от сърдечен удар,мацката да си е прерязала вените,а младия помощник да е станал наркоман(прекалено беше перфектен) Убиеца, който в края на тази се събуди от кома,да се е побъркал максимално до степен отхапване на човешки носове.
Стивън Кинг ли е остарял, аз ли съм пораснала,но все пак има книги като "То", "Сеймъслот","Капан за сънища" и "Гробище за домашни любимци", знам че като писател е способен на много повече, и това определено са слаби книги. Кинг има разкази от по 10 страници с по-силна сюжетна линия и истински персонажи.А най-добрата му книга,за мен, дори не е ужаси и е кратка(Изкуплението Шоушенк),така че аз не търся само това в неговите творби.
