Дядо ми почина от алцхаймер,така че ми беше ясно,че няма лек.Можеш само да се надяваш на някои добри дни и да не се случи скоро, защото никога няма да си подготвен ,някой любим човек да си отиде без да си спомня кой е и кои са хората около него.Сър Тери Пратчет присъства в живота ми по различен начин, въпреки че не го познавам като човек разбира се, аз и всеки който е запознат с творчеството му го обича, защото във всяка книга има частица от човека, неговите идеи мисли и сила.Книги му стилът, уникалното му чувство за хумор, са толкова голяма част от съзряването ми,защото започнах да го чета на 13 когато човек оформя мирогледа си.Чела съм всичко негово като всеки зарибен фен, но ги препрочитам,нищо че знам историята и какво се случва, просто за удоволствието.И досега не съм намерила друг автор който да ми повлияе толкова много.Първата ми книга на Тери Пратчет се е превърнала в парцал, първо защото я купих след един дъжд и второ,защото съм я препрочитала толкова много пъти,че вече не ги помня, но аз я харесвам точно такава, отличаваща се от останалите.
Надявам се сега скапаното издателство което притежава правата за книгите му да си размърдат задника и да издават повече от една книга на година.
Сбогом господин Пратчем нека Ом приеме душата ти, ЗАЩОТО ТЯ СЕ ДВИЖИ!!!
Сбогом А'Туин продължи да плаваш в космическия безкрай, отнасяйки най-доброто от невероятното въображение на един велик писател.
