Нямам навика да чета подобни книги, тази я подхванах случайно защото
трябваше да чакам час и половина и реших да отворя читанка на телефона
си ,на четвърта страница попаднах на тази корица и девойката отпред ми
заприлича на Нооми Рапас, и все още ми прилича на нея, реших, че само ще
я започна и ако не ми хареса ще я оставя, но стилът и е лесен за четене
и така 20 глави по късно(кратки вярно) си мислех е това няма как да
свърши добре, за никой от двамата главни герои,И двамата са направили
нещо глупаво в детството си което бележи целият им по нататъшен живот. Кога казваме,че някой не е нормален,когато не се вписва в установените норми за поведение ,който обществото познава.И докато Аличе се старае да прилича на съученичките си и да подреди живота си то Матиас отдаван няма чувство ,че принадлежи на този свят и няма представа какво да прави със себе си.И двамата имат нужда един от друг и не намират сили да направят това което трябва ,за да останат заедно.Ако наистина харесвах двамата герой края на книгата щеше да ме остави бясна, но всъщност като проследиш цялата история разбираш техния избор, който според мен беше да си останат каквито са и да не се променят.
Ако някога попадна на друга книга на този автор не искам да я чета,
не искам да знам на какви други мъчения подлага героите в
нея.Предпочитам трилърите, хорърите и криминалетата където серийните
убийци са нещо имагинерно, духовете не са истински и знаеш,че те не
могат да проникнат в реалния свят, твоя свят.
