Everything sucks again,music for help

 

Януари е най-депресарския месец(като голям понеделник,в който всички се връщат на работа) празниците са минали,няма вече какво да се очаква,украсата не е празнична и блестяща,а само кичозна, и живота такъв какъвто си е продължава,абсолютно същия какъвто е бил въпреки новата година и надеждите за промяна..

Снежни филми

Днес заваля първия сняг и докато обикалях белите улици се замислих ,че обичам зимата, а снега във филмите винаги е правел атмосферата забележително приятна, реших да съставя списък с филми където зимата е не просто декор.

                                                                    Fargo

                      Let the right one in

 

30 day of night 

 

 

 

"Отдел И" Петър Тушков

Не се гордея с това, но последната книга на български автор ,която прочетох беше "Железния светилник" някъде в 8-ми клас.Прочетох ревю на книгата в Shadowdance и не то ме накара да искам книгата, а откъса от нея. Въпреки ,че не схващах много добре поне в първите 100 страници какво се случва, стилът на писане е толкова добър, а езика на автора богат,че самото четене беше удоволствие.После историята се разгръща ,опознаваш главния  персонаж и книгата свършва. Свършва ,а на мен ми се искаше още и затова влязох да разуча кътните зъби на господин Тушков и както очаквах ,книгата се оказа само една декемврийска седмица от житието и битието на Руслан Кригер, и цялата алтернативна вселена е разгърната в разкази писани с години.
Сюжета
Годината е 1957-ма , декември, студ е сковал софийските улици, но на Руслан Кригер няма значение,че му е студено, защото той туко що е провалил една разузнаваческа мисия, очаква скоро да го пратят да вади камъни, а вместо това му стоварват една конференция с много между народни участници,а той трябва да следи, подслушва и проучи всеки един от тях, отделно му оставят разни разходни бележки, който не са за  неговия отдел,и другарката Милева го гледа на кръв.Сякаш не му се събира достатъчно за една седмица,ами и 5 ма от между народните учени са убити, и му прикачват двама комсомолци да му вървят по петите, за да се учат на труд и дело.А да и историята се развива в една алтернативна 1957-ма където втората световна е свършила, биологичен щам превръщаш мъртъвците в зомбита се е разпространил из земното кълбо, и нашите лаборатории най-вече в лицето на Шматко( доктор, професор...луд учен?) са много напреднали в изолирането на щама и неговото модифициране.Мисля че в цялата книга не се спомена думата ЗОМБИ нито веднъж ,те бяха "живите мъртви"  или "заразени" .За щастие Руслан Кригер е момче на място, гледа си работата ,върви с главата напред, отнася боя когато трябва, провокира когото не трябва, запомня имена и сведения, и решава случая,умно момче е Русланчо, не че това много го топли.Той е като Филип Марлоу, които винаги си върши работата ,без значение колко затъва по пътя ,но накрая никога не му плащат за нея и дори няма кой да го потупа по рамото за добре свършената работа.
В заключение обожавам тази книга и всичко в нея стилът, историята,героите даже и корицата, а аз малко работи обичамл.

Филми 2015

Наистина слаба работа,не че не съм гледала филми и затова списъка е кратък, просто нямаше какво толкова за гледане.

                       Best movie of 2015 

Best Comedy

 

 What We Do in the Shadows

Spy movie 

Kingsman: The Secret Service

The Man from U.N.C.L.E.

Best Adventure  

In the Heart of the Sea

Best Drama

 

Crimson Peak  

Best Animation 

 Hotel Transylvania 2  

Best Horror 

 

The final girls

Best Mystery 

 

 Men & Chicken

Best TV series

NEW

 

 

 

    OLD 

 

Hannibal S3

  

                                                                       Znation S2 


                             Best cartoons

 

  Most stupid movie 

 

Най-слушано некорейско

Не са много,тази година освен новия албум на Florence and the machine няма много с какво да се похвали.

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                        

Best korean songs for 2015

Много силна година, добри парчета, BIgBang буквално се размазаха с новия си албум.

 

  

  

   

  

   

   

   

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Самотата на просите числа

...или агонията,ужаса, болката на простите числа, всяко едно определение е подходящо.

Нямам навика да чета подобни книги, тази я подхванах случайно защото трябваше да чакам час и половина и реших да отворя читанка на телефона си ,на четвърта страница попаднах на тази корица и девойката отпред ми заприлича на Нооми Рапас, и все още ми прилича на нея, реших, че само ще я започна и ако не ми хареса ще я оставя, но стилът и е лесен за четене и така 20 глави по късно(кратки вярно) си мислех е това няма как да свърши добре, за никой от двамата главни герои,И двамата са направили нещо глупаво в детството си което бележи целият им по нататъшен живот. Кога казваме,че някой не е нормален,когато не се вписва в установените норми за поведение ,който обществото познава.И докато Аличе се старае да прилича на съученичките си и да подреди живота си то Матиас отдаван няма чувство ,че принадлежи на този свят и няма представа какво да прави със себе си.И двамата имат нужда един от друг и не намират сили да направят това което трябва ,за да останат заедно.Ако наистина харесвах двамата герой края на книгата щеше да ме остави бясна, но всъщност като проследиш цялата история разбираш техния избор, който според мен беше да си останат каквито са и да не се променят.

Ако някога попадна на друга книга на този автор не искам да я чета, не искам да знам на какви други мъчения подлага героите в нея.Предпочитам трилърите, хорърите и криминалетата където серийните убийци са нещо имагинерно, духовете не са истински и знаеш,че те не могат да проникнат в реалния свят, твоя свят.