Снежни филми

Днес заваля първия сняг и докато обикалях белите улици се замислих ,че обичам зимата, а снега във филмите винаги е правел атмосферата забележително приятна, реших да съставя списък с филми където зимата е не просто декор.

                                                                    Fargo

                      Let the right one in

 

30 day of night 

 

 

 

"Отдел И" Петър Тушков

Не се гордея с това, но последната книга на български автор ,която прочетох беше "Железния светилник" някъде в 8-ми клас.Прочетох ревю на книгата в Shadowdance и не то ме накара да искам книгата, а откъса от нея. Въпреки ,че не схващах много добре поне в първите 100 страници какво се случва, стилът на писане е толкова добър, а езика на автора богат,че самото четене беше удоволствие.После историята се разгръща ,опознаваш главния  персонаж и книгата свършва. Свършва ,а на мен ми се искаше още и затова влязох да разуча кътните зъби на господин Тушков и както очаквах ,книгата се оказа само една декемврийска седмица от житието и битието на Руслан Кригер, и цялата алтернативна вселена е разгърната в разкази писани с години.
Сюжета
Годината е 1957-ма , декември, студ е сковал софийските улици, но на Руслан Кригер няма значение,че му е студено, защото той туко що е провалил една разузнаваческа мисия, очаква скоро да го пратят да вади камъни, а вместо това му стоварват една конференция с много между народни участници,а той трябва да следи, подслушва и проучи всеки един от тях, отделно му оставят разни разходни бележки, който не са за  неговия отдел,и другарката Милева го гледа на кръв.Сякаш не му се събира достатъчно за една седмица,ами и 5 ма от между народните учени са убити, и му прикачват двама комсомолци да му вървят по петите, за да се учат на труд и дело.А да и историята се развива в една алтернативна 1957-ма където втората световна е свършила, биологичен щам превръщаш мъртъвците в зомбита се е разпространил из земното кълбо, и нашите лаборатории най-вече в лицето на Шматко( доктор, професор...луд учен?) са много напреднали в изолирането на щама и неговото модифициране.Мисля че в цялата книга не се спомена думата ЗОМБИ нито веднъж ,те бяха "живите мъртви"  или "заразени" .За щастие Руслан Кригер е момче на място, гледа си работата ,върви с главата напред, отнася боя когато трябва, провокира когото не трябва, запомня имена и сведения, и решава случая,умно момче е Русланчо, не че това много го топли.Той е като Филип Марлоу, които винаги си върши работата ,без значение колко затъва по пътя ,но накрая никога не му плащат за нея и дори няма кой да го потупа по рамото за добре свършената работа.
В заключение обожавам тази книга и всичко в нея стилът, историята,героите даже и корицата, а аз малко работи обичамл.